Акустичният котарак: Как ЦРУ похарчи 20 милиона, за да създаде 007 с мустаци

През 60-те години параноята между САЩ и СССР е в своя пик. ЦРУ отчаяно се нуждае от начин да подслушва съветските дипломати на места, където поставянето на скрит микрофон е невъзможно – например на пейки в парка или по време на открити разходки.

Тогава на някой в Ленгли му хрумва „гениална“ идея: Кой е най-дискретният обитател на градската среда? Кой може да се приближи до нищо неподозиращи хора, без да събуди съмнение? Котката.

Проектът „Франкенщайн“: Хирургията

ЦРУ не просто искало да скрие микрофон в нашийник. Те искали котката да бъде микрофонът. В рамките на пет години ветеринари и инженери провеждат сложни операции върху една невинна сиво-бяла котка.

Техническата спецификация на „Акустичното коте“:

• Микрофон: Хирургически имплантиран в ушния канал на котката.

• Предавател: Поставен в основата на черепа.

• Антена: Изключително тънка жица, вплетена по цялата дължина на опашката на животното.

• Батерия: Скрита в гръдния кош.

Проблемът? Котката се разсейвала, когато огладнеела. За да решат това, учените извършват още една операция, за да потиснат чувството за глад. След инвестиция от близо 20 милиона долара (в днешни пари това са над 150 милиона), киборг-котката е била готова за действие.

Мисията: Пейката в парка

През 1967 г. настъпва денят на първия реален полеви тест. ЦРУ паркира микробус с подслушвателна техника на „Уисконсин Авеню“ във Вашингтон, точно срещу съветското посолство. Тяхната цел: двама мъже, седящи на пейка в близкия парк.

Агентите отварят вратата на буса и пускат „Акустичното коте“. Планът е прост: котката трябва да пресече улицата, да се приближи до пейката и да започне да предава тайните планове на КГБ.

Катастрофата (буквално)

Котката прави точно три крачки. В момента, в който стъпва на платното, тя е прегазена от преминаващо такси. Първият (и последен) кибер-котарак в историята на шпионажа умира на място. Проектът за 20 милиона долара приключва за по-малко от 10 секунди под гумите на „Жълтата надежда“.

Равносметката на ЦРУ

През 2001 г. проектът е разсекретен и светът най-после научава за него. Във финалния доклад на ЦРУ, написан със завидна бюрократична сериозност, се казва:

„Нашият преглед на проекта показа, че котките могат да бъдат обучени да се движат на кратки разстояния... но за целите на разузнаването, използването на това животно не е практично.“

С други думи: Котките не се интересуват от националната сигурност. Те правят каквото си поискат, а концепцията да контролираш котка с радиосигнали е била обречена още от самото начало.

Сравнение: Технология срещу Котка

Заключение

Историята на „Акустичното коте“ е едновременно смешна и тъжна. Тя е паметник на човешкото високомерие и напомняне, че колкото и напреднала да е технологията ни, тя трудно може да победи милиони години еволюция, програмирала котките да бъдат... просто котки. ЦРУ научава по трудния начин, че ако искаш да шпионираш някого, по-добре инвестирай в сателит, а не в хищник, който прекарва 16 часа в сън.