В края на 1946 или в началото на 1947 г. край северозападния бряг на Мъртво море бедуински пастири попадат на пещера с глинени съдове и древни ръкописи. Различните разкази за първото откритие се разминават по отношение на точния ден и обстоятелствата, но основният факт е потвърден: седем свитъка излизат от почти две хиляди години забрава и скоро попадат в ръцете на търговци и учени.

Мястото е край Кумран, в Юдейската пустиня. Най-известният сред първите ръкописи е Големият свитък на Исая, запазил почти целия текст на книгата. Има и други писания, включително правила за живот в общност, тълкувания на религиозни текстове и апокалиптични произведения. Повечето документи са на еврейски, някои са на арамейски и гръцки.

След разпространяването на вестта за находката започват нови търсения. Между 1947 и 1956 г. в околните пещери са открити хиляди фрагменти, които заедно представляват стотици ръкописи. Част от тях са изключително крехки, а някои са оцелели благодарение на сухия климат и съхраняването им в глинени съдове. Разчитането и свързването на отделните парчета се превръща в огромна научна задача.

Откритието позволява на изследователите да сравняват текстове от вековете преди и след началото на новата ера и да проследяват различните религиозни традиции в региона. Въпросът кои хора са създали, преписали и укрили всички документи няма общоприет единствен отговор. Част от хипотезите ги свързват с общността на Кумран, докато други подчертават разнообразния произход на свитъците.

На фотографията е действителна керамична делва с капак, датирана около втори век преди новата ера, открита в пещера Кумран 1Q. Артефактът се съхранява в музея „Метрополитън“ под инвентарен номер 64.26a,b и е дарен през 1964 г. от Йордания. Снимката е предоставена от музея със свободен лиценз CC0. Тя показва автентичен предмет от първата пещера, но не самия момент на първото откритие.

Снимка: Wikimedia Commons, архивен кадър.