На остров Бохол във Филипините има пейзаж, който трудно може да бъде объркан с друг. Хиляди погледи се насочват към поредица от почти конусовидни възвишения, покрити с трева. Отдалеч те изглеждат забележително сходни по форма и сякаш са подредени с човешка ръка. В действителност това са естествени геоложки образувания, известни по света като Шоколадовите хълмове.
Името има просто обяснение. В по-влажните месеци повърхността на хълмовете обикновено е зелена, но през сухия сезон тревата може да стане кафява. Тогава множеството закръглени върхове напомнят шоколадови купчинки. Според официалното описание, представено от Филипините пред UNESCO, районът включва приблизително 1776 възвишения от сходен тип. Това е приблизителен брой, не измерване на всяка отделна геоложка форма.
Хълмовете представляват варовикови форми, свързани с карстови процеси. В миналото в района са се натрупвали морски карбонатни отложения. По-късно геоложките движения са ги повдигнали, а водата постепенно е разтваряла варовика и е моделирала релефа. Местните различия в скалите, водния отток и разрушаването на почвите създават огромен ансамбъл от отделни, но визуално близки по форма възвишения.
На 18 юни 1988 г. Шоколадовите хълмове са обявени за национален геоложки паметник. Тази дата не е моментът на появата им: геоложкото им образуване е започнало много по-рано и не може да бъде сведено до едно съвременно събитие. Годината отбелязва юридическо и научно признание за особената им стойност.
На 1 юли 1997 г. президентска прокламация на Филипините установява Chocolate Hills Natural Monument и определя защитата на района като национална задача. Документът посочва както приблизителния брой на хълмовете, така и общините, в които те се намират. През 2006 г. обектът е предложен за предварителния, или кандидатски, списък на световното наследство на UNESCO. Това не е равнозначно на окончателно вписване в световния списък.
Шоколадовите хълмове са интересни не защото природата е създала абсолютни геометрични копия, а защото многобройните форми следват сходни геоложки закономерности. При подходяща светлина и от подходяща гледна точка повторяемият им силует е особено впечатляващ. Фотографията на P.A.V. Mahusay показва истинските хълмове на Бохол, а не художествена реконструкция или изображение от 1988 г.

Коментари