На 7 февруари 1959 г. на летище Маккаран в Лас Вегас се приземява малък самолет „Сесна 172“, който не е кацал повече от два месеца. Пилотите Робърт Тим и Джон Кук поставят рекорд, звучащ почти неправдоподобно: 64 дни, 22 часа, 19 минути и 5 секунди непрекъснато във въздуха. Постижението не е свързано с огромна машина или с експериментален реактивен двигател. Самолетът е сравнително обикновен четириместен модел, пригоден за необичайно продължителен полет.
Историята започва на 4 декември 1958 г. Тим работи в хотел „Хасиенда“ в Лас Вегас и търси начин да привлече внимание към него чрез авиационно постижение. Идеята е малка машина да остане във въздуха по-дълго от всички предишни претенденти. Заедно с Кук той подготвя самолета, като го оборудва за презареждане в полет и за поддръжка, която обикновено се извършва на земята.
Най-зрелищната част от начинанието е доставката на гориво. Специално оборудван камион се движи по прав пътен участък, а самолетът лети ниско над него със съобразена скорост. Екипажът прихваща маркуча и прехвърля горивото в допълнителния резервоар. Това е рискована операция, изискваща отлично координиране между хората в самолета и шофьора на камиона. По подобен начин до кабината достигат храна и други необходими вещи.
Двамата пилоти не могат да напуснат машината и трябва да се редуват във всичко: управление, почивка, хранене и следене на техническото състояние. Постоянният шум, вибрациите и липсата на нормален сън натрупват умора. През седмиците възникват и технически затруднения. Макар двигателят да продължава да работи, нарастващите проблеми постепенно ограничават възможността полетът да бъде удължаван безопасно.
Рекордният опит завършва с кацане на същото летище, от което самолетът е излетял. Продължителността е точно 64 дни, 22 часа, 19 минути и 5 секунди — време, през което машината изминава разстояние, сравнимо с няколко обиколки на Земята. Важно уточнение е, че това не е полет без презареждане. Самолетът получава гориво многократно, но няма нито едно междинно кацане.
Самолетът оцелява и след рекорда. По-късно е издирен, върнат в Лас Вегас и възстановен за музейно показване. Днес посетителите могат да го видят в терминала на международното летище „Хари Рийд“. Той напомня за време, когато границите на възможното са се изпитвали не само със сложни нови машини, но и с упоритост, организация и необичайни инженерни решения.
Коментари