Девет големи балсови трупи, съединени с въжета, се превръщат в основа на едно от най-необичайните океански пътувания на XX век. През 1947 г. шестима души прекарват 101 дни върху сала „Кон-Тики“, преминавайки от Южна Америка до Полинезия. Пътуването завършва на коралов риф, а самият сал оцелява и по-късно е запазен в музей.

Началото е на 28 април 1947 г. в Калао, Перу. Ръководител е норвежкият изследовател Тур Хейердал. Той иска да изпита идея, която обмисля от години: дали плавателен съд, основан на южноамериканска технология с балсово дърво, може да достигне островите в Тихия океан. Вместо да остане само спор върху карти и описания, въпросът получава практическа проверка.

Балсовите трупи носят палубата, кабината и платното. Салът използва ветровете и океанските течения, за да напредва към целта. Фактът, че основата му е дървена и свързана с въжета, не го прави случайно струпване на материали. Експедицията проверява как се държи такъв съд при продължително плаване в открито море.

Екипът поддържа връзка със сушата чрез радио. Позивната LI2B присъства в съвременните на пътуването радиолюбителски отчети. Операторите осъществяват контакти с различни станции и предават съобщения за хода на експедицията. Радиокомуникациите са съществена част от документирането на плаването и показват как историческият експеримент се съчетава с техника от XX век.

На 7 август 1947 г., след 101 дни в морето, „Кон-Тики“ засяда на коралов риф край атола Рароя в Полинезия. И след този момент радиовръзката има значение: съобщението за достигането на суша трябва да бъде предадено на хората, които следят експедицията. Дървеният сал е издържал прехода, за който е построен.

Резултатът има важна научна граница. Успешният преход показва, че пътуването с балсов сал от Южна Америка до Полинезия е възможно. Сам по себе си той не доказва, че конкретна праисторическа миграция действително е станала по този маршрут. Музеят „Кон-Тики“ също подчертава тази разлика между експериментално показана възможност и доказано историческо събитие.

Снимката към статията показва оригиналния сал в музея „Кон-Тики“ в Осло. Wikipek го фотографира през юни 2024 г. Това е запазеният плавателен съд от експедицията, представен в музейна среда; изображението не е кадър от плаването през 1947 г. и не показва декор от по-късна екранизация.

Снимка: Wikipek.