Над полетата край Орлеан във Франция и днес се вижда необичайна бетонна конструкция, проточила се на километри в права линия. Тя прилича на недовършена железопътна линия, но никога не е предназначена за обикновен влак. Това е експерименталният виадукт на „Аеротрен“, превозно средство, което вместо колела използва въздушна възглавница, за да се движи с огромна скорост и с минимално триене.

Идеята е разработена от френския инженер Жан Бертен през 60-те години на XX век. Машината се плъзга върху бетонна направляваща с форма на обърната буква Т. Въздушната възглавница я отделя от повърхността, а различни модели използват витлови или реактивни двигатели за движение напред. За големите експериментални машини е построена 18-километрова издигната писта между Шевий и Артене, недалеч от Орлеан, въведена в експлоатация през септември 1969 г.

Върховият момент настъпва на 5 март 1974 г., когато прототипът I-80 HV, оборудван с реактивен двигател, достига приблизително 430 километра в час. Според архива на Association des Amis de Jean Bertin измерената средна рекордна скорост е 417,6 километра в час. Това е постижение за наземно превозно средство на въздушна възглавница, а не рекорд на традиционен влак със стоманени колела.

Проектът изглежда обещаващ, но не преминава към нормален пътнически транспорт. През 1974 г. френските власти се отказват от планираната търговска линия, а високоскоростният транспорт в страната постепенно се развива около TGV. „Аеротрен“ има последни демонстрации през 1977 г. и впоследствие експерименталната инфраструктура остава без първоначалното си предназначение.

Снимката към статията показва действителен участък от бетонната писта край Шевий, запазен след приключването на програмата. Тя е направена през 2008 г. от фотографа Lsjm и освободена за свободно ползване. На нея няма влак и тя не представлява фотография от рекордния опит през 1974 г. — самият виадукт е автентичната следа от проекта.

Снимка: selbst fotografiert.