В горите между Западен Асам и Южен Бутан живее маймуна, чиято козина изглежда като покрита със злато. За съществуването ѝ местните хора знаят отдавна, но до средата на XX век научните сведения са оскъдни. През ноември 1953 г. природоизследователят Едуард Притчард Джий организира проучване и успява да наблюдава и заснеме животните. Неговите снимки и филмови кадри привличат вниманието на зоолозите.

Следва научното изследване на индийския зоолог Харбанс Лал Кхаджурия, който през 1956 г. описва вида от събрани екземпляри. Първоначалното му научно име е Presbytis geei, дадено в чест на Джий. Съвременното му име е Trachypithecus geei, а на български най-често се нарича златист лангур. Самият факт, че толкова ярко оцветен бозайник става известен на науката чак тогава, показва колко много зависи зоологичното знание от достъпа до отделните горски райони.

Златистите лангури имат дълга копринена козина, която може да варира между бледокремава и наситено златисто-оранжева. Лицето е тъмно, а опашката е дълга и им помага да пазят равновесие по клоните. Хранят се предимно с листа и имат сложна храносмилателна система, приспособена към растителната храна. Почти цялото им активно време преминава в короните на дърветата.

Естественият ареал е ограничен до горите в западната част на индийския щат Асам и съседни райони на Бутан. Именно тази ограниченост прави животните особено уязвими към изсичане и разпокъсване на горите. Днес се предприемат природозащитни мерки и наблюдения на отделните групи, но бъдещето на вида остава свързано със състоянието на тези местообитания.

Фотографията към статията показва действителен златист лангур, заснет от Саймън Тондж в Асам през ноември 2014 г. Кадърът е пуснат за свободно използване от фотографа под CC0. Той не е историческа снимка от експедицията на Джий през 1953 г.

Снимка: Simon Tonge.