През 1979 г. на западния бряг на Дуранкулашкото езеро археолози откриват първите праисторически гробове в район, който вече привлича вниманието им с останки от селища. Следващите години показват, че става дума не за единично погребение, а за изключително обширен некропол, използван в продължение на повече от хилядолетие. При проучванията са установени общо 1204 гроба от новокаменната и каменно-медната епоха.

Регионалният исторически музей в Добрич и община Шабла определят некропола като един от най-важните праисторически археологически обекти. Погребенията обхващат дълъг период — приблизително от 5300–5250 до 4150–4100 г. пр.н.е. Гробните предмети включват керамика, кремъчни и каменни инструменти, медни сечива, украшения от черупки, минерали, мед и злато. Те са свидетелство както за уменията на местните майстори, така и за далечни контакти.

Най-интересното не е само броят на гробовете, а историята на промените през поколенията. Археолозите могат да сравняват начините на погребване и предметите от различни периоди. Така се проследяват развитието на ранната металургия, социалните отношения и представите за смъртта. Поради ниската киселинност на льосовите почви много от костите са останали сравнително добре запазени.

Не трябва да се смесват различните открития в комплекса. Селищната могила на Големия остров е проучвана от 1975 г., край Дуранкулак-Блатница е открито и по-старо селище, а първите праисторически гробове на некропола са намерени през 1979 г. Тази хронология е важна, защото в един малък район се преплитат следи от различни епохи.

Към статията е приложена истинска полева фотография на гроб №1, заснета на 21 август 1979 г. от археолога Иван Вайсов и публикувана от него за свободно използване. Това е оригинална документация от разкопките, а не подредена по-късно музейна сцена.

Снимка: Ivan Vajsov.