На 9 октомври 1963 г. в северната част на Италия става катастрофа, която променя начина, по който се изучава безопасността на язовирите. В долината на Вайонт, между Фриули и Венето, се намира внушителна бетонна стена, висока над 260 метра. Съоръжението е част от система за производство на електроенергия, но най-голямата опасност се оказва извън неговата конструкция — в планинския склон над водохранилището.
От масива Монте Ток се откъсват приблизително 270 милиона кубически метра скали и почва. Огромното свлачище достига водата за кратко време и измества голяма част от нея. Образува се разрушителна вълна, която преминава над стената и се спуска към населените места по долината на река Пиаве. Силата на водата и въздушният удар поразяват няколко селища.
Най-тежко е засегнат град Лонгароне. Къщи, улици и обществени сгради са унищожени, а много от обитателите нямат възможност да се спасят. Според италианската Гражданска защита загиват 1917 души, като останките на около четиристотин от тях никога не са открити. Това е една от най-смъртоносните инфраструктурни катастрофи в европейската история през XX век.
Необичайното в случая е, че високата бетонна стена оцелява. Макар да е подложена на огромно въздействие, тя остава до голяма степен цяла. Затова причината не може да бъде обяснена като обикновено разрушаване на язовирна стена. Свлачището и бързото изместване на водата са механизмът, който причинява смъртоносната вълна.
Още преди бедствието в района има признаци за нестабилност на склона. Геоложките особености и последствията от промените в нивото на водохранилището са централни за по-късните разследвания. Случаят показва колко опасно е да се разглежда голямо инженерно съоръжение отделно от природната среда, в която е поставено.
Днес историческите кадри от Вайонт разкриват не разрушена бетонна стена, а впечатляващото съоръжение на фона на променения планински терен. Това е визуално напомняне за една трудна поука: технически здравата конструкция не гарантира безопасност, когато геоложките рискове около нея са подценени. Катастрофата остава важна за съвременните изследвания на свлачищата и управлението на водохранилищата.
Коментари