На 14 май 2008 г. 19-годишният Брандън Суонсън се прибира към дома си в Маршал, Минесота. Семестърът в Minnesota West Community and Technical College е приключил и вечерта той е бил с приятели в района на Канби. По пътя обратно автомобилът му попада в канавка на отдалечен селски път. Брандън не е пострадал, но колата не може да бъде извадена.

Около половин час след полунощ той се обажда на родителите си Брайън и Анет и ги моли да го приберат.

И тук започва объркването.

Брандън е убеден, че се намира близо до малкото градче Линд. Родителите му тръгват натам и двете страни дори опитват да мигат с автомобилните фарове, за да се забележат.

Никой не вижда другия.

Накрая Брандън решава да остави автомобила и да върви към светлини, които вижда в далечината. Смята, че това е Линд, и продължава разговора с баща си по телефона.

47 минути разговор

Докато върви през тъмните земеделски полета, Брандън описва какво вижда около себе си. Споменава огради и звук от течаща вода. Разговорът с баща му продължава около 47 минути. Районът е почти изцяло земеделски – черни пътища, полета, малки водни течения и много малко осветление.

След това, малко след 2 часа сутринта, Брайън чува сина си да произнася ругатня – най-често цитирана като:

„Oh, shit!“

И настъпва тишина.

Разговорът приключва внезапно. Баща му звъни отново пет-шест пъти.

Брандън никога повече не вдига телефона.

Колата се оказва на съвсем друго място

Истинската загадка става ясна на следващия ден.

Чрез данните от мобилния телефон властите установяват, че Брандън изобщо не е бил край Линд.

Колата му е намерена в канавка край Таунтън, близо до границата между окръзите Линкълн и Лайън – на около 40 километра от мястото, където самият той смятал, че се намира.

Това означава, че и светлините, към които е вървял, вероятно не са били тези на Линд.

Брандън се е движил пеша през непознат район, през нощта, като през цялото време е имал погрешна представа за местоположението си.

Паднал ли е във водата?

Следовите кучета насочват издирването към района на Yellow Medicine River. Това естествено поражда теорията, че последните му думи може да са били реакция на внезапно падане във водата.

Реката е претърсвана многократно, както и околните полета и гористи участъци.

Тяло не е открито.

По-късни издирвания постепенно се насочват към други райони, включително земеделски земи северозападно от Портър и около Mud Creek. Проблемът е огромният терен и фактът, че част от него е частна земеделска собственост, която не винаги може да бъде претърсвана в подходящия момент.

Има различни предположения – инцидент в река или поток, падане в необозначена яма или канал, хипотермия, а понякога се обсъжда и престъпление. Нито една версия обаче не е доказана.

Изчезването му променя закона

Случаят има неочаквано последствие.

Родителите на Брандън започват кампания за промяна на начина, по който полицията реагира при изчезване на пълнолетни хора. През 2009 г. Минесота приема т.нар. Brandon's Law.

Днес законът изрично посочва, че полицията трябва да приема сигнал за изчезнал човек без забавяне и не може да откаже само защото човекът е пълнолетен, липсва от кратко време или няма очевидни доказателства за престъпление.

Историята на Брандън така променя правилата за всички след него – макар самият той никога да не е намерен.

И до днес няма отговор

Към момента Minnesota Bureau of Criminal Apprehension все още води Брандън Суонсън като изчезнал. Роден е през 1989 г. и днес би бил на 37 години.

В автомобила няма доказателство, което да обяснява изчезването. Няма потвърдено местопрестъпление. Няма намерени останки.

Остават само приблизителният маршрут, телефонният разговор и последните секунди, чути от баща му.

Брандън върви през тъмното и говори спокойно.

Изведнъж възкликва:

„Oh, shit!“

И след това повече никой не чува гласа му.